Превод на болгарски от руски Роман Кисьов

Вячеслав Куприянов (Русия)

Вячеслав Куприянов е един от най-известните и превеждани по света съвременни руски поети. Роден е през 1939 г. в Новосибирск. Завършил е Московския педагогически институт за чужди езици, преводачески факултет, в отдел за технически превод и математическа лингвистика.

Поет, преводач, есеист, публицист, белетрист. Член на Руския ПЕН-център, на Съюза на писателите на Русия и на Съюза на писателите на Сърбия.

Той е един от родоначалниците, адептите и апологетите на свободния стих (верлибър) в съвременната руска поезия (заедно с Владимир Бурич, Арво Метс и др). Лауреат е на множество национални и международни награди и признания (в Италия, Австрия, Сърбия, Македония и др.).

Превежда предимно немскоезична поезия (Хьолдерлин, Рилке, Ерих Фрид, Хайнц Калау и др.). Автор е на голям брой поетически книги, много от които са преведени на различни езици – най-вече на немски, но също така и на английски, френски, нидерландски, полски, румънски, сръбски, хърватски, македонски, арменски, тамили и др.

Поезията на Куприянов досега е представена в три книги с избрани стихотворения на български език – две в превод на Кирил Кадийски (1987, 2005) и една в превод на Здравко Кисьов (2000).

КРЪГЪТ НА ЖИВОТА


Детството мечтае за мъдростта

Мъдростта се бори за правдата

Правдата копнее за щастието

Щастието тъгува за мечтата

Мечтата се стреми към надеждата

Надеждата я тегли към вярата

Вярата призовава към съвестта

Съвестта потвърждава любовта

Любовта е нужна за мъжеството

Мъжеството търси женствеността

Женствеността чака майчинството

Майчинството възпява детството



РАЗГАДАВАНЕ НА НЕБЕТО


Земята е една от загадките на небето

бележка върху полето на Вселената

твърдение

че небето може да е населено

че неговите жители виждат различни звезди

защото имат почва

за различни гледни точки

но имат и благоприятна атмосфера

в която могат да се разберат

така смятам аз

един от хората

сред които всеки

е една от загадките

на Земята



СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА


Слънчевата система

това е машинен лагер

твърдеше един техник

Ние сме само смазка

между земята и небето

Хлъзгави сме ние хората

твърдеше техникът

Ако стояхме на свое

слънце

никога

не би залязло



В ЧУЖД ГРАД


Ако кръстят на мое име улица

не бих имал нищо против

стига да й дадат моя навик

да се скитам до късно в глухи пресечки

само едно би ме смутило

че на тази улица

ще живеят глухи хора

Ако кръстят на мое име човек

не бих имал нищо против

стига той да има моите надежди

във всеки срещнат да разпознава приятел

само едно би ме смутило

че човекът ще има куче

Ако кръстят на мое име куче

не бих имал нищо против

стига то да има моите очи

където се срещат хората и пресечките

само едно би ме смутило

че кучето ще има стопанин



ПРИ ИЗХОДА НА МЕТРОТО


Няма по-необичайна гледка:

за миг

можеш да видиш толкова много хора

колкото са видели и всички пустинници

на всички времена и народи заедно

с течението на всички свои животи

Кои са те?

Възкръснали ли са?

Орфей до Орфей

Евридика до Евридика

Какво са правили там, под земята?

Да не би да са я поддържали?

Поставяли ли са нещо под нея?

Дали са разговаряли със сенките на предците?

Ето ги, просто излизат

и започват да се шляят

по дъното на лунното море:

толкова просто било

да бъдеш под Земята...



БЕЗ ИМЕ


Четиридесет хиляди диригенти

размахват палки от пулта

към единствения цигулар

който се подпира на своя лък

и предпочита да се скрие в цигулката

Четиридесет милиона режисьори

размахват милионите сценарии

пред лицето на единствения актьор

който се опитва да се преобрази

и пищи като скована птица

Четири милиарда хора

обкръжават всеки човек

и всеки грачи ли грачи: живей като мен

и тогава от човека израства дърво

а в короната на дървото се е скрила маймуна

която въобще не желае да слезе долу

на земята...

Не се страхувай

слез

четири милиарда ще ти помагат



ПОЛЕТЪТ НА ИКАР


Под жестокия източник на светлината

(не ставай пепел!)

над коварството на студената бездна

(не ставай камък!)

нас ни носят изкусни крила:

през деня –

черните ръце на работата

през нощта –

белите ръце на любовта

и през деня и през нощта

дано не се стопи

свързващият восък

на словото!



* * *

Братята-хора

най-накрая ми дадоха криле

и ме хвърлиха

в морето.

Братята-риби

оглозгаха крилете ми

и крилете ме повлякоха

към гибелната глъбина

и аз мисля само за ръцете

за ръцете

сковани от крилете.

Всички говореха

че на хората са им нужни криле

никой не подозираше

че на птиците не им достигат

човешки ръце.

Братята-птици

кръжащи над мене

безръки

не ще ми помогнат.

Подобно Икар

падащ поради близостта на слънцето

поради човешката близост

окрилен

аз пропаднах в морето.

Братя-птици

простете

на братята – хора и риби.



БЕЗ НАЗВАНИЕ


Не хвърляйте на вятъра

своите думи

не изричайте не възприемайте

празните фрази

не изяждайте сричките

не оставяйте в самота

буквално

буквите.

В добрата фраза е

вашето безсмъртие

в точната дума е

вашият живот

в ясно изговорената сричка е

вашето дихание

в самотната буква

се смразява

кръвта.



ПЕСЕНТА НА ОДИСЕЙ


Когато моят кораб акустира на брега,

заедно с мене ще слезе и моята песен,

дотогава нея я слушаше само морето,

където тя си съперничеше със зова на сирените.

В нея ще има само влажни гласни звуци,

които ето така звучат в бледия превод

от езика на скитането на езика на завръщането:

Обичам те с хрипавия крясък на морските чайки,

с граченето на орлите, кръжащи над вмирисания дроб на

Прометей,

с хилядоликото мълчание на морската костенурка,

с писъка на кашалота, който иска да прерасне в рев,

с пантомимата, изпълнена от пипалата на октопода,

от която всички водорасли настръхват.

Обичам те с цялото си тяло, което излиза от морето,

със всички негови реки, с притоците Амазонка и Мисисипи,

със всички пустини, въобразили си, че са морета,

ти чуваш как техният пясък се пресипва в моето пресъхнало гърло.

Обичам те с цялото си сърце, със светлината и зеницата на окото,

обичам те със земната кора и звездното небе,

с падането на водопадите и спреженията на глаголите,

обичам те с нашествието на хуните в Европа,

със стогодишната война и татаро-монголското робство,

с въстанието на Спартак и Великото преселение на народите,

с Александрийския стълб и Кулата в Пиза,

със стремежа на Гълфстрийм да затопли Северния полюс.

Обичам те с буквата на закона за гравитация

и с осъждането на смърт,

на смърт чрез вечно пропадане

в твоя бездънен Бермудски триъгълник.



* * *


Далече най-далече

дори на края на света

в някакво тридесето царство

зад седем печата

между четири стени

на затворена страница

расте самотно дърво

в речника на чуждите думи

О как тъгува то

по блясъка на светлината



ЦИВИЛИЗАЦИИ


Цивилизации загиват

и след себе си оставят

изсечени камъни

Загиват култури

и след себе си оставят

неотсечени глави

които изобщо не могат да схванат

кой и защо

е изсякъл тези камъни



* * *

Пророкът твърдеше:

ние живеем

на жив

вулкан!

Напразно.

Бавно

изстива лавата

в която живи

изгорени са глухите.

Бавно изстива

славата

в която жив

изгорен е

пророкът.



ИГРА НА СЛЯПА БАБА


Смъртта е все по-хладна

от хладното оръжие

все по-гореща

от огнестрелното

Хората си играят

със смъртта

като децата –

със завързани очи

Викат й:

студено

горещо

Сякаш е толкова важно

от коя страна на ада

отлита

топлината на живота



ОТКРИТИЯ

Нощта отмахва от земята

крехката кора

на светлината

Денят разбива

тънката черупка

на тъмнината

Кой съзерцава тези минути

за да види

земята без обвивка

беззащитното небе?

Така покълват

попаднали в чувствителна душа

зърната на внезапни прозрения

за преживения ден

за преживяната нощ



ОБЕЩАНИЯ


птица

ще се излюпи

от яйцето

на луната

дърво

ще израсте

от семето

на слънцето

песен

ще се излее

от короната

на звездите

и ето че

ще се срещнем

в тази

градина


ЛУННИ СТЪПКИ

1

Само влюбените, луна,

могат да стъпват по тебе –

те знаят

цената на твоята светлина

и не ще се уплашат

от твоите светулки.

2

В тази нощ

когато всички цветя са бели

когато са отворени всички прозорци

аз вървя към твоя прозорец

по земята

тихо

със скоростта на лунната светлина.



ПРИСПИВНА


Спи

В съня

през твоето сърце

неусетно ще мине

нощта

Тя ще вземе със себе си

сенките на сутрешните съмнения

свитъците на дневните обиди

ядките на вечерните ядове

Утре

в сърцето отново

ще бъде светло

Ще можеш отново

да се съмняваш

във светлината



* * *

В един сив ден

сред облаците аз видях

удивително синьо

парче от небето –

о тази дисперсия на светлината!

о спектрален анализ!

о моя чувствителна ретина!

о колбички за възприятие на цветовете!

о моя още неизбледняла очна леща!

о очен нерв!

о сиво вещество!

о нежен участък от кората на главния мозък

блажено в себе си побрал

парче от синьото небе!

о поразителна увереност

във възможността да предадеш

всичко това

с думи дискретни!



* * *

Аз съм поет

на моя и на вашия свят

аз съм поет на любовта и враждата

между световете

и има свят

който минава през мен

с гигантските крачки на прогреса

засипвайки ме

с прахта на стария свят

и има свят

който минава през мен

в мимолетно възпоминание

за прекрасните мигове

практически неповторими

ето тези светове

минават през мен

без да забележат

че и аз се опитвам да ходя

притиснат

в самото сърце на света



МОЯТ ЕЗИК


Моят език – преживял

Вавилонската кула

и всички кули

от слонова кост

сега лежи онемял

под игото

на телевизионната кула



* * *

Здравей

мое старо стихотворение!

Къде се изгуби?

Ще ме познаеш ли?

Колко безнадеждно млад съм аз

във всеки

твой ред!



ЛИЦЕ


В моето лице

събрах лицата

на всички които обичам

кой ще ми каже

че не съм красив



* * *

Отражението на слънцето

в езерото

е по-голямо

от самото слънце

Брегът

на който ти стоиш

е по-широк

от вселената



МЕТАФОРА


Дните летят

Нощите са

килери

където се складират

техните крила



ЗДРАЧ НА СУЕТАТА


Всяка нощ

мъртвецът

повдига надгробната плоча

и с опипване проверява:

да не би да се е изтрило

името му на камъка.



ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ


На 17 февруари

в автобус

влязла старица

и казала:

Д о б ъ р д е н !



ЖАЖДА


Детството –

извор на вечността

Младостта –

извор на бъдещето

Зрелостта –

извор на детството

Старостта –

глътка вода



РАЗРИВ


разстоянието между нас –

пространство

на вечно

отворена рана

зараства постепенно

с времето

на нашия единствен

живот



АПЕЛ


Жълти

Черни

Бели

Кръвта

на всички нас

е еднакво

червена

достатъчно

проверявахме



ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН


На третия ден

гълъбът се върна

на Ноевия ковчег

с бомба в клюна

Още няма земя

но вече има

въздух



НОЩНО НЕБЕ


Нощно небе
над нас -
това е дневно
небе на небесните жители:
звездите -
фенери
в ръцете на безбройни
Диогени
на безкрайния път
в търсене на
Човека.


УРОК ПО ПЕЕНЕ - 1


Човекът
е изобретил клетката
преди
крилата

В клетката
пеят крилатите
за свободата
на полета

Пред клетката
пеят безкрилите
за справедливостта
на клетката



УРОК ПО ПЕЕНЕ - 2


Птиците пеят
ние се боим от хората
ние пеем
от страх

Рибите пеят
ние се боим от хората
ние мълчим
от страх

Зверовете пеят
ние се боим от хората
ние ревем
от страх

Хората пеят
ние не сме зверове
не бойте се

Всички се разбягаха
разлетяха
отплуваха
от страх

Хората
пеят

* * *


Викащият в пустинята:

вслушват се
скорпионите
змиите

съзвездията

и застива времето
в пясъчните часове
на земята

Превод от руски Роман Кисьов

Прочел с удовольствием! Ваши стихи звучат прекрасно на моем родном языке!

П.с.
А кто-то на сайте говорил, что верлибр это почти предательство поэзии :)