Вратата

Затворих

вратата.

Брутално,

завинаги.

Но не я

заключих.

В сърцето ми

има те.

Не съм Дон Кихот.

Не си Дулсинея.

Не е любов.

Не търси

обяснение.

Случайно

оставих

вратата

отключена.

В отчаян ден

да знаеш

къде

да почукаш.





Петър Иванов Калинов, 2017

Сертификат Поэзия.ру: серия 1338 № 125259 от 02.02.2017

0 | 6 | 1215 | 21.11.2024. 18:08:12

Произведение оценили (+): []

Произведение оценили (-): []


Да уж, на глубокие переживания способны только чуткие люди.

или неразумные :)  

Неразумные, но добрые? 

Скорее "добренькие", но все-таки надо стараться :)

Comprendo que comprendo de nada. Como Sócrates.

Yo tampoco :) Спасибо за понимание, дорогой Валерий!