
Душата ми е смачкана и суха
като парцал изцапан с тебешир
и хвърлен някъде на пода до дъската
в една от стаите за дълго-дълго лято...
Уилям Шекспир май ни е излъгал:
Светът не е театър. Не! Не този свят!
Ний идваме да пишем, да четем,
да правим грешки за да ги изтрием
с един парцал, натежелял от влага...
Светът - една голяма класна стая.
Там някой заповядва да мечтая,
да пиша, да променям този свят.
Душата ми е смачкана и суха...
Ами добре - не е попила яд.
Да, избеляла. Но не искам нова.
Че суха - суха е. Но без отрова.
"Натежелял" - это хорошее попадание, украшенная форма глагола "натежал". Что-то такое можно встретиться в благозвучном родопском диалекте.
Что это такое "впитала" только могу догадываться (наверно "изпитала"). Здесь, конечно, надо отметить, что мои познания в области болгарского языка слишком ограничены :)))
В общем (владение языка, смысл, интонация и так далее) - 5,5. Но имейте в виду, что у нас система шестибальная :)))
Мисля, че този текст е добре написан на български. Защо не я преведете? За съжаление, съм учил български преди сто години.
Думаю, что по-болгарски текст написан хорошо. Почему бы Вам не перевести его? К сожалению, сам учил болгарский сто лет назад.