Душата ми е смачкана и суха
като парцал изцапан с тебешир
и хвърлен някъде на пода до дъската
в една от стаите за дълго-дълго лято...
Уилям Шекспир май ни е излъгал:
Светът не е театър. Не! Не този свят!
Ний идваме да пишем, да четем,
да правим грешки за да ги изтрием
с един парцал, натежелял от влага...
Светът - една голяма класна стая.
Там някой заповядва да мечтая,
да пиша, да променям този свят.
Душата ми е смачкана и суха...
Ами добре - не е попила яд.
Да, избеляла. Но не искам нова.
Че суха - суха е. Но без отрова.