Улица

Улицата се движи. Гърми, трещи, страшно е, ужасно е.
Тази улица не е за отличници.
На тази улица лошите момчета побеждават добрите.
Улицата е шумна, престъпна и жестока.
Ако си слаб – ти си никой!
Ако си силен – набиваш се на очи и дразниш.
Трябва да си бърз, реактивен, импулсивен. Трябва да си много бърз, за да избегнеш хилядите злонамерени погледи, които те дебнат. Те те чакат да сгрешиш, за да те накажат. А казват, че грешката е най-човешкото нещо!?
На улицата е вредно да си красив или грозен, умен или глупав, беден или богат. Трябва да си никой - скучен и безличен.
Улицата те поглъща, за да се нахрани, изпива те, за да се напие, изсмуква те, за да задоволи първичните си инстинкти.
Тази улица винаги шамаросва, когато те види със свален гард. Трябва да държиш гарда си вдигнат. Трябва да си съсредоточен. Трябва да си готов за контраатака. Трябва да си подготвен за глуха защита.
Улица. Бягаш, криеш се, търсиш спокойно местенце. Разбираш колко е сладко да си „на сигурно”.
Улица. Без нея ти е скучно.
Улица. С нея ти е прекалено напрегнато.
Улица. Без нея не можеш.
Улица. От нея се страхуваш.
Улица. Тя опира пистолет в слепоочието ти. Очаква реакция. Бъди бърз, човече, бъди бърз!

Петър Иванов Калинов, 2012

Сертификат Поэзия.ру: серия 1338 № 93511 от 04.06.2012

0 | 1 | 1508 | 21.11.2024. 18:26:33

Произведение оценили (+): []

Произведение оценили (-): []