
Злобно
гледат
мнителни
лицата.
Падат
бледни,
чупят се
сърцата.
Плачат.
Мрачно
крачи си
тълпата,
бърза
устремена.
Грачи
им
палачът
в здрача:
„За поезия –
забранено!”
Даже и без перевода ощущаешь гром этой концовки:
Поэзии -
запрещено!
Впечатлило, Пётр!