Износен,
очукан,
надолу
се свличам,
срамът
ме обгръща
със длан.
Потрошен,
пречупен,
нанякъде
тичам,
прегърбен
повръщам
от срам.
Отсреща
ми викат
и сносно
ме тикат
отново
на ход.
Повръщам
и тичам,
и после
те питам -
Защо си
живот?