Износен

Износен,
очукан,
надолу
се свличам,
срамът
ме обгръща
със длан.
Потрошен,
пречупен,
нанякъде
тичам,
прегърбен
повръщам
от срам.
Отсреща
ми викат
и сносно
ме тикат
отново
на ход.
Повръщам
и тичам,
и после
те питам -
Защо си
живот?

Петър Иванов Калинов, 2011

Сертификат Поэзия.ру: серия 1338 № 85332 от 08.02.2011

0 | 1 | 1774 | 21.11.2024. 18:28:57

Произведение оценили (+): []

Произведение оценили (-): []