вода - из расщелины. Наконец на свободе! Свободна от вечной гонки за чем-то, от страха за непрочное /обычно любовь/, от жеманства пустой суеты – не волнуют больше ни старое платье, ни взгляд, проскользнувший мимо. Терпеливо выслушиваю самопризнания, самоиронии, самохвальства, а на губах моих дрожит улыбка , легкая бабочка на чертополохе.. Настолько свободна, что кладу себе в карман камни – глядишь, и унесли меня шальные ветра!
Текст оригинала: НАЙ-ПОСЛЕ!
Измъквам се от живота: змия – от тясна кожа, вода – от цепнатина. Най-после на свобода! Свободна от гонитба на нещо си, от страха за нетрайното ( най-често любов), от превземките на суетата – не ме претеснява ни старата дреха, ни погледът, минал през мен. Търпеливо изслушвам самопризнания, самоиронии, самохвалства, а на устните ми трепти усмивчица – пеперуда върху магарешки бодил... Толкова съм свободна, че слагам в джоба си камъни - току виж ме отнесли щурите ветрове!