Станка Пенчева - Снег

Дата: 08-01-2017 | 15:44:46

Какой старовременный снег идёт,
неспешный
и простодушный.
Колёса машин его давят вразлёт,
печные трубы в дыму  злобно  душат,
снегоуборщики - выметают.
А он летит себе отвесно,
легко, свободно, не сбившись в стаю,
для всех единен,
ангельски бестелесен...
Как нам хочется каждому чистоты!
Лучше стать непрестанно мечтаем!
Но в белизне оставляем следы
и топчем её,
и в грязь превращаем.



Текст оригинала:

Какъв едновремешен сняг вали -
бавен и благ,
простодушен.
Прегазват го настървено коли,
комините бързат да го опушат,
снегорините - да го пометат.
А той си пада унесено,
не подбира ни цел, ни път,
за всички еднакъв,
ангелски безтелесен...
Как сме петимни всички за чистота!
Как не искаме да сме същите!
И се втурваме в снежната белота,
и я тъпчем,
и в кал я превръщаме.




Людмила Станева, поэтический перевод, 2017

Сертификат Поэзия.ру: серия 1618 № 124794 от 08.01.2017

2 | 0 | 1295 | 25.04.2024. 01:08:47

Произведение оценили (+): ["Владимир Корман", "Сергей Семёнов"]

Произведение оценили (-): []


Комментариев пока нет. Приглашаем Вас прокомментировать публикацию.