На един "ювелир"...

Не съм такава... Не аз!

Искаш да съм елмаз,

инкрустиран в измислената от тебе рамка.

Един сън да бъда, една дрямка,

затулена в тъмния кът

на сивото, което викаш -

високо, тържествено - "мо-зъ-кът"...

Забраняваш да бъда плът,

забраняваш да бъда проза...

Няма да стане... Майсторската ръка

няма да ме превърне в "нещо".

Защото съм жива. Поне така -

като пиша си стиховете - усещам...





Разумовская Наталья, 2016

Сертификат Поэзия.ру: серия 936 № 117222 от 05.01.2016

0 | 3 | 1188 | 23.04.2024. 16:31:55

Произведение оценили (+): ["Петър Иванов Калинов"]

Произведение оценили (-): ["Вячеслав Егиазаров"]


"Вискоко" - наверно опечатка. А Вам запрещено быть прозой, потому что Вы - поэзия :)

Естественно, опечатка:) Выдохнуто так. Но мой опыт показывает, что опечатки являются хорошим поводом для комментариев;) (любителям подсчетов лайков на заметку!). Может, мне сделать из этого правило: в каждый текст по опечтаке, тогда ревнители слова хотя бы по одному комменту под стихом будут оставлять! Не... Ну классная же мысль! Не находите?

Видите, Наталья, и у меня с новым сайтом что-то не так :) Но давайте придумать что-нибудь другое :)