Приговорени души

«Осъдени души». Роман-играчка
За фино-мислещи, интелигентно-зрели.
Любов не е шега. Тя е спирачка:
На нас ни пречи, докато не сме умрели.
Велико нещо ли замислиш – тя те спира,
Изисква строго, настоява меко.
Душите ни за нея са квартира:
Щом свърши договорът – тръгва надалеко.
Пак ще намери – винаги намира,
Дори и в най-потайните катрени.
И всяка крачка към Доброто спира. Спира.
Без да сме съдени ний сме «приговорени»*
Със своя маркер по челата ни бележи
Че не от този свят сме. Не изпъжда.
Следи как крачим, спира ни копнежи
И глуми глупави като венец присъжда.
Не си Ередия, на Фани не приличам.
И от играта вече май сме уморени…
Не сме виновни. Ние сме «приговорени»
Към тази малка думичка «обичам»…

*этого слова в болгарском нет

"Фино" происходит от слова "фин" (м. р., ед. ч.). По правилу двойное "н" пишется только в разных формах прилагательных с суффиксом "нен" в мужском роде, единственном числе.
"Любов не е шега."
В данном случае "любов" - подлежащее. Вы хорошо знаете правило :)

Я уверен, что Вам будет интересно посмотреть и фильм Выло Радева по роману Димитра Димова. Главные роли сыграли венгерка Эдит Салай и поляк Ян Энглерт.
Следовательно "Не си Ередия, на Фани не приличам." звучит не совсем точно... :)