Приговорени души

«Осъдени души». Роман-играчка
За фино-мислещи, интелигентно-зрели.
Любов не е шега. Тя е спирачка:
На нас ни пречи, докато не сме умрели.
Велико нещо ли замислиш – тя те спира,
Изисква строго, настоява меко.
Душите ни за нея са квартира:
Щом свърши договорът – тръгва надалеко.
Пак ще намери – винаги намира,
Дори и в най-потайните катрени.
И всяка крачка към Доброто спира. Спира.
Без да сме съдени ний сме «приговорени»*
Със своя маркер по челата ни бележи
Че не от този свят сме. Не изпъжда.
Следи как крачим, спира ни копнежи
И глуми глупави като венец присъжда.
Не си Ередия, на Фани не приличам.
И от играта вече май сме уморени…
Не сме виновни. Ние сме «приговорени»
Към тази малка думичка «обичам»…

*этого слова в болгарском нет

Разумовская Наталья, 2015

Сертификат Поэзия.ру: серия 936 № 115265 от 03.11.2015

0 | 1 | 1163 | 20.04.2024. 17:58:20

Произведение оценили (+): []

Произведение оценили (-): []