Платонично

Държиш
душата си
в окови,
поставени
от теб
самата.
Ела
при мен
и напусни
затвора,
подай
ръка
и
тъй
нататък.
Грешиш,
когато
окована
държиш
душата си
от страх.
Ела
при мен!
Ела
по-рано!
Оковите
ще смъкна
със замах.
Държиш
душата си
в окови,
обичаш
да живееш
с тях.
Ела
при мен!
Ела
отново!
Обичам
да те
вкарвам
в грях.

Петър Иванов Калинов, 2013

Сертификат Поэзия.ру: серия 1338 № 97598 от 10.02.2013

0 | 0 | 1453 | 23.11.2024. 13:23:13

Произведение оценили (+): []

Произведение оценили (-): []