Старият офицер

Бяхме малки,
направо деца.
Харчехме
младостта си
в кафенето до
добрата ни
стара
гимназия.

Той седна
на нашата маса.
Беше стар офицер
с измачкан шинел.
Беше стар офицер
от запаса.
Почерпи ни с пиво
и тихо ни каза:

„Сбогом, момчета!
Пия за вас!
Аз ще ви пазя!”

После стана и
кротко пое
по своя път
към смъртта.

Бяхме малки,
направо деца!

Изхарчихме
младостта.
Добрата ни
стара армия
умря.
Днес служим
на чужди
зарази.
Той беше
стар офицер
с измачкан шинел.
Почерпи ни с пиво
в своя път
към смъртта.
Почерпи ни с пиво
и още
ни пази.

Петър Иванов Калинов, 2011

Сертификат Поэзия.ру: серия 1338 № 89551 от 29.09.2011

0 | 0 | 1670 | 21.11.2024. 18:37:51

Произведение оценили (+): []

Произведение оценили (-): []