Пес

Разгонен
пес съм
и кръстосвам.
Искам семето си
да прахосам.
На женските
гъза им ближа,
а кучките
ръмжат ме
и не влизам!
Домашен пес
си търсят,
благороден,
ала зелен е той,
а те не могат.
Стопените чувства
сълзите си смучат –
безмилостен, публичен
стрес.
А мeн
ме топли
улична кучка.
Без друго
съм уличен пес.




Петър Иванов Калинов, 2011

Сертификат Поэзия.ру: серия 1338 № 89496 от 26.09.2011

0 | 0 | 1668 | 21.11.2024. 17:53:06

Произведение оценили (+): []

Произведение оценили (-): []


Комментариев пока нет. Приглашаем Вас прокомментировать публикацию.