Престъпник

Престъпник бях!
Сега отричам и
боря се
със спомена себичен
на своя грях.
Грехът е грях,
но не за всички
и търся мисълта първична,
в която чезне
моят страх.
Светът е сляп,
но пак обичам
да ме гледа
как отвличам
болката на твоя свят.
И ето пак
с ненужен смях
душата ти събличам,
безпомощна и гола
оставям я навън.
Жесток съм, груб съм.
Безразличен.
Престъпник бях!
Престъпник съм!




Петър Иванов Калинов, 2011

Сертификат Поэзия.ру: серия 1338 № 89237 от 12.09.2011

0 | 0 | 1414 | 24.09.2022. 20:01:29

Комментариев пока нет. Приглашаем Вас прокомментировать это произведение.