Изповед

Нямам нищо графско. И графовете нямат нищо от мене. Тяхната кръв е синя. Моята кръв е червена.
Писано било ми е да ми е писано това, което сам си написах.
Аз бях там. Някъде. В нищото, от което няма излизане.
Бях на дъното. Победен и нещастен.
Аз бях ослепен Самуилов войник, който без сълзи плачеше в тъмното. Но не намразих тиранина. Защото знам – Българоубиецът тепърва ще плаща за зверствата си, а войводата Самуил ще успее да запази България.
Аз съм грешникът в света на безгрешните. И светът на безгрешните е извратено понятие за живота.
Аз обичах и не бях обичан, но вярвам в любовта.
Тя носеше име на кръст, но не вярваше в кръста.
Аз вярвам във Възкресението. Възкресението победи кръста и смъртта.
Аз вярвам в Пътя, Истината и Живота.
Тя не вярваше в нищо. Не повярва и на мен. Търсеше принц със синя кръв. Моята кръв е червена.
Аз съм от отбора, който никога не се предава, дори когато губи. Аз съм от отбора, който никога не остава сам. Но нямам смелост сам да бъда този отбор. Аз нямам никаква смелост в самотата. Самотата убива смелостта. Самотата убива и вярата.
Аз вярвам в духът, който владее материята. Аз вярвам в разумът, който опитомява силата. Живея сред хора, които вярват в обратното. И се кланят на кръста, който бе победен от Възкресението.
Възкресението е дух. Кръстът е дървен материал.
Всеки ден разпъваме доброто на късче дървен материал.
Всеки ден Доброто побеждава късчето дървен материал.
Всеки ден духът и дървеният материал се борят в мен и не успяват да се победят. Аз съм крайно противоречие, което се събужда в Доброто и заспива в Злото. Разкъсан съм между Доброто, което желая и злото, което се възползва от слабостите ми. И винаги, когато имам възможност ще казвам „обичам”. Защото „обичам” е по-силно от „обичам те”. „Обичам” – това е философия. „Обичам те” е само егоизъм.
Писано ми било да ми е писано това, което сам си написах.
Вярвам в Христос, защото вярвам на Христос. Той никога не ме е лъгал.
Лъжат ме графовете. Но, Слава Богу, с тях сме напълно различни. Тяхната кръв е синя. Моята кръв е червена.

Петър Иванов Калинов, 2010

Сертификат Поэзия.ру: серия 1338 № 81771 от 07.08.2010

0 | 0 | 1733 | 21.11.2024. 18:41:46

Произведение оценили (+): []

Произведение оценили (-): []