
Душици
робски
впиват се
в плътта ми
и жадно
смучат
прясна
кръв.
Страхливите
им мисли
беснеят
и ме гонят,
отчайва се
сърцето,
но буден
е умът.
Заспала
сянка
е
робството
на суетата,
убийците
на чувства
в поквара
се варят.
Дори и там,
където
няма
вяра,
полъхът
на вятъра
проправя
път.
Комментариев пока нет. Приглашаем Вас прокомментировать публикацию.