Перо по перо
събирам
крилата са,
с които 
преди
летях
над града
и очаквах
съня
да целуне
нощта
по устата.
Загубих се
после
по пътя си
някъде,
пълзях
по земята
и умирах
от страх.
Отиде
на вятъра
борбата ми
с пясъка,
със своята
глупост
се боря
сега.
Перо по перо
събирам
крилата си
и отново
опитвам
да полетя.