Ран Босилек. Расскажи-ка мне, облако белое

Отнеси привет к её порогу.
Шёл я долго, мне теперь немного
до села осталось напрямую,
чтоб прижать к груди мою родную.

Я кажи ми облаче ле бяло
от где идеш, де си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори?

Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?
Ти кажи ѝ, облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.

И носи ѝ от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана,
наближава в село да се върна,
да се върна майка да прегърна.

Екатерина Камаева, 2024

Сертификат Поэзия.ру: серия 3975 № 180467 от 06.02.2024

9 | 0 | 380 | 21.11.2024. 12:04:10

Произведение оценили (+): ["Моргунова Елена", "Аркадий Шляпинтох", "Игнат Колесник", "Слава Баширов", "Сергей Буртяк", "Николай Горячев", "Виктор Гаврилин", "Владимир Старшов", "Светлана Ефимова"]

Произведение оценили (-): []