Ако поне...

Ако поне за няколко часа оставим мрачните си обиталища и погледнeм чистото небе над някое красиво местенце, вероятно ще ни просветне, че прекалено наивно ограничаваме Бога до пределите на нашата малка планета.
Ако поне за няколко минути забравим суеверните си страхове от светкавици и гръмотевици, навярно ще ни дойде в главите, че Бог не е някакъв сърдит старец, който само дебне, за да ни накаже за битовите прегрешения.
Ако поне за няколко секунди пренебрегнем глупавите си боричкания за материални обеми, може би има шанс да видим, че няма по-голяма утопия от свръхчовека на Ницше и че другият, Христовият, начин за съществуване е в пъти по-хармоничен и верен от шахмата, който практикуваме.
Приятели, ХХІ век е! Вярно е, че доказано не сме от най-умните, но за 2000 години, благодарение на хора, които вървяха срещу системата на страха и стереотипите, посъбрахме някаква информация.
Земята не е плоска.
Земята е част от Слънчевата система.
Слънчевата система е част от Галактиката „Млечен път”.
Съществуват още най-малко 100 милиарда галактики, подобни на Млечния път.
Вселената е създадена с готова структура.
В структурата на Вселената има постоянно балансирано движение и постоянно закономерно преобразуване на материя.
Абсолютно всички обекти във Вселената взаимодействат помежду си.
Във Вселената всичко живо кръжи около Светлината.
Във Вселената нищо не се губи.
Във Вселената няма дори и едно излишно астероидче.
Вселената не е хаос, а Висш порядък.
Вселената не е пространство, където се води постоянна война за надмощие.
Вселената е симфония, в която Създателят е композирал и най-малката нота с Любов.

Ехо, малка военолюбива човешка мравчице, зацепваш ли за какво иде реч!? Даваш ли си сметка, че вървиш срещу Порядъка, за да наложиш безумния безпорядък на обърканите си страхове и желания. Има ли Любов в сърчицето ти, с която да взаимодействаш със себеподобните си!? Има ли Разум в главата ти, за да осъзнаеш колко погрешен е пътят ти!? Имаш ли съвест, за да си признаеш, че никой не иска да те накаже, а ти сама отлично се самонаказваш!? Каква хармония искаш да постигнеш със средствата на насилието и принудата!? Ще намериш ли най-сетне няколко свободни от консуматорски стремежи часа и ще погледнеш ли небето и звездите над някое красиво местенце!? Онзи модел, там горе, не е ли по-съвършен и от най-добрите ти практики!?
Ехо, миличка, Милост се иска, а не жертва! Милост към Творението. Милост към самата тебе. Милост към другите мравчици.
Ехо, скъпа, Земята не е плоска и ти не си центъра на Вселената. Вселената може без тебе, ти не можеш без нея.
Ехо, мравчице, Спасителят възкръсна, а ти продължаваш да се опитваш да го задържиш на кръста.

Петър Иванов Калинов, 2015

Сертификат Поэзия.ру: серия 1338 № 114228 от 14.09.2015

0 | 0 | 1169 | 21.11.2024. 18:31:56

Произведение оценили (+): []

Произведение оценили (-): []