Змията

-Пепи, Пепи, ела по-бързо! – крещи сестра ми откъм стълбището на дома ни.
Скачам и отивам.
-Какво има? – питам.
-Виж! Змия! – ужасено ми сочи тя.
Виждам. На площадката пред къщата симпатичен еднометров смок блажено спи и сънува тлъсти мишки.
-Е, и!? – озадачавам се.
-Какво да правя!? – паниката на магистър-фармацевт Калинова е по-голяма от населението на Китайската народна република.
-Ами, нищо. Чакай! Змията ще се наспи и ще си тръгне по пътя, а ти ще продължиш по твоя.
-Ужас!
-Защо ужас!? Това е най-обикновен смок и съм убеден, че не закусва с фармацевти. На всичкото отгоре не е и отровен.
-Отвратителен е!
-Напротив. Красив е. Като Божия промисъл, който го е създал. Той има своето място в природата и не ти пречи ти да имаш своето. Само че е невероятно фино и полезно същество, с което е хубаво да се съобразяваш. Трябва да си гледаш в краката и всичко ще е наред – и за тебе, и за него. Змията е като човешката душа. Настъпиш ли я – ще се опита да се защити. Подходиш ли грубо – ще я нараниш. Тръгнеш ли с нечисти помисли към нея – ще я убиеш. Действай внимателно – никога не знаеш в коя душа има отрова и в коя - не.
-Пречи ми! Не мога да си ида в градината!
-Защо да ти пречи? Прояви малко търпение, вярвай в законите на Вселената и забрави за глупавите си предубеждения. Ако беше толкова страшен, този смок нямаше да е в Червената книга на изчезващите видове. Пък и щом има змия, значи скоро ще довтаса и таралежът. А ти обичаш таралежите.
Смокът се отегчи от в общи линии безсмисления диалог, лениво се размърда и бавничко се шмугна в близката трева. Сестра ми се успокои и тръгна да полива доматите си. Аз насмешливо си помислих: „Ех, и фармацевти! Трябва да им сменят емблемата!”. А само след няколко дни в двора цъфна и таралежчето.

Всъщност те, нещата, май са по-дълбоки. Често пъти се случва човешките биологични единици да се държат с природата като нахалници, на които всичко им е позволено. И е хубаво да има повече фини същества, които да ги подсещат, че са гости, а не господари на планетата Земя. Че трябва да са по-внимателни, когато стъпват по повърхността й. Че трябва да се съобразяват с нуждите и пространствата на другите същества. Че даже в отношенията помежду си би било прекрасно да проявяват повече такт, търпение и уважение. Че, вместо тъпо и упорито да се опитваме да налагаме безумната си и ограничена воля, е по-добре да се научим да четем знаците на Вселената. Току-виж разберем, че не сме нито по-умни, нито по-красиви от змиите и престанем да ги избиваме. А това вече би било едно чудесно ново начало.

Не особенно удачный перевод. Предварительно прошу прощения:

Змея

-Петро, Петро, иди сюда быстрее! - кричит моя сестра от лестницы нашего дома.
Пошел немедленно.
-Что случилось? – спрашиваю.
-Посмотри! Змея! - с ужасом указывает она.
Смотрю. На площадке перед домом симпатичный однометровый полоз спит блаженно и ему снятся толстые мыши.
-Ну! - озадачился я.
-Что делать? – паника мастер-фармацевта Калиновой больше, чем население Китая.
-Ничего! Надо ждать! Змея проснется и будет идти своей дороги, ты - тоже.
-Ужасно!
-Почему? Это обыкновенный полоз и я уверен, что он не завтракает фармацевтами. Тем не менее, у него нет яда.
-Он же отвратителен!
-Наоборот! Красавчик! Как Божий Промысл, кто эго создал. Змея имеет свое место в природе и тебе не мешает. Она деликатное и полезное существо, было бы неплохо относиться к ней с уважением. Шагай осторожно и все будет в порядке. Змея подобна душе человека. Наступишь ее - будет защищаться. Нанесешь ее сильный удар - ей будет больно. Твоя нечестивость ее убиваеть. Нужно быть осторожным - никогда не знаешь есть ли в душе яд, или нет.
-Он мне мешает! Не могу идти в свой сад!
-Не мешает! Терпение! Верь в законы Вселенной и забудь о своих предубеждениях. Если этот полоз таким страшным, он не попал бы в Красную книгу. А если есть змея, то скоро появится и ежик. Ты ежиков любишь!?
Змея поскучала, лениво потянулась и проползала к недалекой траве. Моя сестра успокоилась и пошла поливать свои помидоры. А я с насмешкой подумал: „Фармацевты! Эмблему нужно менять!”. Несколько дней спустя появился ежик.

И все-таки, что-то не так. Часто отношение человека к природе напоминает поведение хама, думающий, что ему все позволено. И слава Богу, что есть такие деликатные существа, которые нам напоминают, что мы не хозяев планеты, мы здесь в гостях. Что надо идти спокойным шагом по поверхности Земли. Что надо думать о жизненном пространстве других биологических единиц. Было бы прекрасно если и в междучеловеческих отношениях проявляем больше такта, уважения, терпения. И вместо налагать свою волю на волю других, лучше научиться читать знаки Вселенной и понять, что мы не умнее и красивее чем змеи. И надо перестать их убивать, чтобы найти свое новое начало.

У произведения нет ни одного комментария, вы можете стать первым!