Мъдростта на Учителя

Преди много години Патриарх Евтимий събра учениците си и им каза:


- Загива България. Чака ни дълго и тежко робство. За да не се загубим, давам на всекиго от вас по едно българско зрънце. Отидете в земите на братските ни народи и посейте това зрънце. Където то поникне и даде плод, оттам ще дойде спасението.

Учениците целунаха ръката на Учителя, тръгнаха по земите на братските ни народи и навсякъде посяха по едно българско зрънце.

Изтърколиха се вековете. Много от посятите зрънца изобщо не поникнаха. Други поникнаха, ала не дадоха плод. Където най-малко се очакваше, българското зрънце не само поникна, но и даде плод. Оттам дойде и спасението.

Обреченият чука на всички врати, за да търси спасение. Обикновено му отварят там, където най-малко очаква. Но спасението не е въпрос на случайност. Ако не почукаш на нито една врата, никой няма да ти отвори. Ако не засееш и едно зрънце, никога няма да дочакаш плод. Ако не опиташ, никога няма да сполучиш. Тази мъдрост ни завеща Патриархът на българите и тя е онази малка искрица надежда, от която толкова много се нуждаем и днес.

Петър Иванов Калинов, 2014

Сертификат Поэзия.ру: серия 1338 № 103283 от 20.01.2014

0 | 0 | 1381 | 24.11.2024. 01:14:02

Произведение оценили (+): []

Произведение оценили (-): []