Ночь приходит во мне как младенец
У магазина
подержанной
одежды
очередь
вдаль
растянулась.
Сегодня день
осеннего
завоза.
Неужто кто-то
столько раз
меня оденет,
и будет раздевать,
беречь и
трогать ,
щекотать,
чтобы в конце
поношенной
меня отдать
в дальнейшем
по рукам,
где кто другой
ждать будет
очередь
пополнить
пустые полки
в шкафу
любви.
Тя е безобразно
красива,
с дългите си
черни коси,
стройни бедра,
тъмно- зелени си очи,
прилепнатата
си червена рокля,
котешката си походка.
Не, не спи с мъжете
за пари. Нито
за удоволствие.
Иска да и отмъсти.
Преди толкова
години я остави там,
съвсем сама.
С разрошеното време
в себе си.
Сресваше го на път само
през бъдещето.
Затваряше очи.
Мечтаеше да управлява
мъжките съдби. Като диспечер.
И после старателно забиваше
мъртвите си фантазии.
В хербария на дългите си дни.
Сега понякога сама си
купува рози -рубини,
придобили цвета си
от нажеженото
червено на гнева и.
Ходи с тях гордо по
улицата на съдбата си.
И всички и завиждат.
Нощта прохожда
в мене като
пеленаче .
Дали тапите
в ушите,
слънцето
удавено
на пода в хола,
думите,
заспали в
захарницата
отдавна,
колекцията
от вещи,
сухите цветя
на перваза на
живота ни
не ни връщат
към началото?
На спомена.
За нас....
В далечината
се вие опашка.
Пред магазин
за дрехи втора
употреба.
Днес е денят
на есенното
зареждане -
дали някой
толкова пъти
ще ме облича,
съблича, пази,
докосва,
гъделичка,
че накрая
да се износя.
И да ме предаде
нататък.
По трасето,
където някой
друг ще ме
чака на опашка.
За да запълня
празните рафтове.
В гардероба.
На любовта...
Между мною и тобой
Между мною и тобой
прочитанных молчаний
океаны стали.
Между мною и тобой
сияйного заката
малиновые нити
зазвенели.
Между мною и тобой
пройденных сезонов
зеркальные крылья
запорхали.
Между мною и тобой
обо мне фантазия
твоя и фиалковые
с нею расхождения...
Крилете ми,
замръзнали
от полет
да те търся.
Устните ми
прецъфтели
вишни.
Вярата ми,
хвърчило
без вятър.
Аз съм записана
последна
страница
в тетрадката
на твойто вчера.
Понякога, ще ме
разглеждаш
със носталгия.
За да видиш
колко красиво
сме можели
да пишем.
Заедно.
Някога....