Дясно сърце...

Боли...

"Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия - наляво."
(Книга на Еклесиаста)


Боли ме нещо отляво.
Дано да е сърце...
Толкова често са ми казвали,
че него го нямам…
Има, има повод за съмнение.

Боли ме сърцето...
Дано да е лявото:
За него лекарите
са научили поне нещичко,
Че има, има възможност да оздравея.

Пак ме боли.
А лявото е здраво.
Дясното било.
Дано да е моето...


Към сърцето си


Не млъквай,
само никога не млъквай,
Сърцето!

Бий, тупти, трепти, плачи!
Дори когато с мъката си свикнало,
Плачи по-тихо,
но не спирай,
не мълчи.

Да стенеш ли ти искаш?
Да, стени…
От гняв ли биеш
и трошиш стени
На почитта
с редовната безгрижност? -
Пак ще ме радваш с болката си тъжна.

Недей да спираш
своята поема,
Че колкото пък кървава да е,
Все пак е чиста
кат един елмаз.
Аз болката ти с радост ще поема:
Болиш ли ме – то значи, жив съм аз!

Да, знам, че си сред грях,
свято и светло…
Но пей!
Поне приспивна пей,
в минорно La:
И аз съм
също нечие "сърце",
Сърцето!
О, колко много
го боля!!!

26.12.07

Разумовская Наталья, 2011

Сертификат Поэзия.ру: серия 936 № 87900 от 28.06.2011

0 | 1 | 1557 | 20.04.2024. 13:18:49

Произведение оценили (+): []

Произведение оценили (-): []