Износен

Износен,
очукан,
надолу
се свличам,
срамът
ме обгръща
със длан.
Потрошен,
пречупен,
нанякъде
тичам,
прегърбен
повръщам
от срам.
Отсреща
ми викат
и сносно
ме тикат
отново
на ход.
Повръщам
и тичам,
и после
те питам -
Защо си
живот?




Петър Иванов Калинов, 2011

Сертификат Поэзия.ру: серия 1338 № 85332 от 08.02.2011

0 | 1 | 1702 | 29.03.2024. 14:07:27

Произведение оценили (+): []

Произведение оценили (-): []


Тема: Re: Износен Петър Иванов Калинов

Автор Мариян Шейхова

Дата: 09-02-2011 | 01:04:41

вот бы еще кто перевел...