Красота

Тя е безобразно
красива,
с дългите си
черни коси,
стройни бедра,
тъмно- зелени си очи,
прилепнатата
си червена рокля,
котешката си походка.
Не, не спи с мъжете
за пари. Нито
за удоволствие.
Иска да и отмъсти.
Преди толкова
години я остави там,
съвсем сама.
С разрошеното време
в себе си.
Сресваше го на път само
през бъдещето.
Затваряше очи.
Мечтаеше да управлява
мъжките съдби. Като диспечер.
И после старателно забиваше
мъртвите си фантазии.
В хербария на дългите си дни.
Сега понякога сама си
купува рози -рубини,
придобили цвета си
от нажеженото
червено на гнева и.
Ходи с тях гордо по
улицата на съдбата си.
И всички и завиждат.

Диляна Велева, 2016

Сертификат Поэзия.ру: серия 1620 № 117252 от 06.01.2016

0 | 1 | 1121 | 20.04.2024. 02:09:09

Произведение оценили (+): []

Произведение оценили (-): []